Доза позитивизъм

Позитивна и отрицателна енергия представлява света,

но няма ли баланс всяка крайност е пагубна.

Всеки вътре в себе си носи свойта съдба,

Търси пътя, но не го ли открие, това за него е загуба.

Има много обещаващи неща и цели в живота,

Ала някои хора се борят само за хартиената банкнота.

Объркани или излъгани хора вървят без посока,

Трябва да им се помогне и да им се даде правилната насока.

Най-важното е да знаеш кой си, какво искаш да направиш,

Допуснеш ли грешката веднъж, недей да я повтаряш.

Живота ти е даден, за да го опознаеш,

До знанието и мъдростта ти да се докоснеш

И направиш ли го веднъж, взимай колкото можеш, Няма да ти е излишно.

Продължавай да се катериш по планината на вечността, изпълнена с познание,

А след като вече си натрупал достатъчно знания,

Сподели ги с останалите, за да ситгнеш по-напред,

Ще дойде и твоя ред, когато от мъдрост ще имаш нужда,

Нека добрината не ти бъде чужда.

Трупай опит, споделяй и ще стигнеш до върха,

Не бъди алчен, загърби егоизма и страха,

Използвай добрините, за да неутрализираш брага.

Знанията и мъдростта няма да имат смисъл,

Ако не предадеш на някого твойта гениална мисъл.

Това, до което си стигнал и на останалите предай

И знай, че няма да бъдеш предаден от съдбата....

Колко важно е света да опозная, как стоят нещата,

Звездата в очите на приятел, ритъма в тишината, на света кой е създател.

Мисли, чувства, любов, изкуство – не искам нищо да пропускам,

Единственото постоянно нещо е промяната – в нея се впускам. 

Стори добро, стопли на хората сърцата

Ако заплачеш, поне един от тях ще избърше на твоето сълзата.

Знам, трудно е, свят, какво можеш да направиш,

Не блъскай главата си, а стискай палци в душата си, бори се,

Върви напред и нагоре, помъчи се

Да направиш най-доброто, на което си способен.

Давай, бъди сигурен ще бъде върнато,

Подарявай и поне едно твое желание ще бъде сбъднато

Живот, живот, има ли поне един човек роден готов за този живот?

Не, няма, но дай най-доброто от себе си и няма да бъдеш предаден от съдбата...

Повярвай на сърцето той ти е най-добрия приятел и не може да те предаде

То вижда всичко, което очите не могат да видят под това небе,

Което плаче и чува в образите от мъка и тъга,

Прелива от любов ако го погледнеш, в очите виж го сега.

Неговата красота ти помага да се опомниш,

Кой си, защо си тука на земята, за теб самия да си спомниш.

Недоволен от решенията си недей сълзи да рониш,

Сърцето, просто идва да ти помогне, защо го гониш,

Вместо това му благодари и му кажи че го обичаш,

Защото то то от дълги години чете, а ти още сричаш.

Душата и сърцето не могат и няма да те подведат,

Ако не повярваш на тях си на много крив и грешен път.

Сърцето те подкрепя, дори, когато грешиш,

Защото всички го правят, ако си прав, нали не спиш.

Просто му става тъпо ако не му се доверяваш,

То те иска, защо не му се даваш....

Отговорите на въпросите са някъде в теб,

Чуй сърцето, то не лъже, дали си отзад или отпред.

Това, за което трябва да се бориш и трябва да не предаваш е любовта,

А това, на което не трябва да се отдадеш е алчността,

Такава, каквато е, зла и вечно съществуваща

Със доброто общуваща и едновременно с него ликуваща.

Целувката на дявола винаги е приятна, затова си човек, имаш право да избираш

Кой път да поемеш и къде да сенамираш,

Но знай истината е във красотата,

Виж я и няма да бъдеш предаден от съдбата!!!

......................................................................

Море от любов или океан от омраза е живота?

 Симфония на победата или грешно изсвирена нота?

 Банкнота, манипулираща поведението и илюзиите човешки?

Светоглед и светлоусещане в морални идейни грешки?

Защо и вярата се губи сред переломите душевни?

 И любовта умира посред кавгите гневни, ежедневни,

Трансформиращи делника от вечно изкуство,

След като доверието във ближния е вече мъртво чувство

Защо поставяме граници, когато вселената е безкрайна?

 Защо се превръщаме в удавници, потънали в самотата на обстановката стайна

 Когато светът ни не е спирка между два нови курса?

 Гледаме слънцето със затворени очи от противоположни ракурса

 Та нима ролята ни е просто да запълваме празно пространство?

 Религиите ни да учат не на любов, а на война и коварство

Та нима куршумите ни, изстреляни от съзнанието трябва да убиват,

Вместо да обърнат положението си и нови посоки да откриват?

Та нима свободата ни трябва да се превръща в анархия,

Да любим само себе си в една безверна епархия

Та нима изминалия ден е просто две обърнати страници?

 Едната е завист и омраза, втората - омраза и завист

На една книга без корици или начертани граници,

 Но среда, пълна с празнота, равнодушие и ненавист

Защо не намираме вече във любовта някакъв смисъл?

Та кой иска на гроба му самота някой самотник да е написал?

Защо забравяме, че само тя ни очертава усмивки?

 Защо се превръщаме в бездънни, смешни отливки

На една реалност, толкова болна и заразна

 В една действителност, толкова жалка и празна

 Защо си мислим, че пътя ни е вече предначертан?

 План за бягство е невъзможен, а обратния е вече очертан

Нали знаеш, че когато си обсебен само от себе си

Умираш сам и неразбран, потънал в бездната на житейските си ребуси.....